Библиотека    Ханс Кристиан Андерсен    
 

THE PRINCESS AND THE PEA

by Hans Christian Andersen


 

ПРИНЦЕСАТА ВЪРХУ ГРАХОВОТО ЗЪРНО

Приказка от Ханс Кристиан Андерсен


 
 

Once upon a time there was a prince who wanted to marry a princess; but she would have to be a real princess. He travelled all over the world to find one, but nowhere could he get what he wanted. There were princesses enough, but it was difficult to find out whether they were real ones. There was always something about them that was not as it should be. So he came home again and was sad, for he would have liked very much to have a real princess.

 

Имало едно време един принц, който искал да се ожени за принцеса, но не каква да е, а истинска принцеса. Той обиколил целия свят да си търси принцеса, но никъде не намерил такава, каквато искал. Наистина, принцеси имало достатъчно, но никога не можело да се разбере със сигурност дали са истински принцеси, все имало нещо не съвсем както трябва. Той се върнал в къщи много огорчен, защото толкова много му се искало да си има истинска принцеса...

 
 

One evening a terrible storm came on; there was thunder and lightning, and the rain poured down in torrents. Suddenly a knocking was heard at the city gate, and the old king went to open it.

 

Една вечер се разбушувала ужасна буря, загърмяло и засвяткало, дъжд се изливал на потоци и било наистина страшно. Изведнъж на крепостната порта се похлопало и старият крал отишъл да отвори.

 
 

It was a princess standing out there in front of the gate. But, good gracious! what a sight the rain and the wind had made her look. The water ran down from her hair and clothes; it ran down into the toes of her shoes and out again at the heels. And yet she said that she was a real princess.

 

Отвън стояла една принцеса. Но, Боже мой, как изглеждала тя от дъжда и бурята! От косата и дрехите й се стичала вода и влизала в обувките й през пръстите, а излизала през петите, и все пак тя казала, че е истинска принцеса.

 
 

"Well, we'll soon find that out," thought the old queen. But she said nothing, went into the bed-room, took all the bedding off the bedstead, and laid a pea on the bottom; then she took twenty mattresses and laid them on the pea, and then twenty eider-down beds on top of the mattresses.

 

- Добре, скоро ще узнаем дали е така! - помислила си старата кралица и без да каже нито дума, отишла в спалнята, махнала всички постелки от леглото и сложила едно грахово зърно най-отдолу. После взела двадесет дюшека и ги сложила върху граховото зърно, а върху тях добавила още двадесет пухени завивки.

 
 

On this the princess had to lie all night.

 

Това било леглото, на което щяла да спи принцесата през нощта.

 
 

In the morning she was asked how she had slept.

 

На другата сутрин я попитали добре ли е спала.

 
 

"Oh, very badly!" said she. "I have scarcely closed my eyes all night. Heaven only knows what was in the bed, but I was lying on something hard, so that I am black and blue all over my body. It's horrible!"

 

- Ох, много лошо! - казала принцесата - почти не можах да затворя очи през цялата нощ. Бог знае какво имаше в това легло. Бях легнала на нещо толкова твърдо, че сега цялата съм в синини! Просто ужас!

 
 

Now they knew that she was a real princess because she had felt the pea right through the twenty mattresses and the twenty eider-down beds. Nobody but a real princess could be as sensitive as that.

 

Тогава те се уверили, че тя е истинска принцеса, защото усетила граховото зърно през двадесет дюшека и двадесет пухени завивки. Само една истинска принцеса може да бъде толкова изнежена.

 
 

So the prince took her for his wife, for now he knew that he had a real princess; and the pea was put in the museum, where it may still be seen, if no one has stolen it.

 

След това принцът я взел за жена, защото сега вече бил сигурен, че взима една истинска принцеса, а граховото зърно занесли в музея, където то още може да се види, освен ако някой не го е откраднал.

 
 

There, that is a true story.

 

Ето, това беше една истинска история.

 
 


Illustration: Vilhelm Pedersen (1820–1859).

 






 
 

Translated by H. P. Paull (1872).


Hans Christian Andersen. Andersen’s Fairy Tales. Content is available under the GNU Free Documentation License.


 


© Лина Бакалова, превод от английски


© АБ Двуезична библиотека с преводна литература, 2008