Once upon a time a farmer went out to look at his fields by the side of the river, and found to his dismay that all his young green wheat had been trodden down, and nearly destroyed, by a number of crocodiles, which were lying lazily amid the crops like great logs of wood. He flew into a great rage, bidding them go back to the water, but they only laughed at him.

Every day the same thing occurred,—every day the farmer found the crocodiles lying in his young wheat, until one morning he completely lost his temper, and, when they refused to budge, began throwing stones at them. At this they rushed on him fiercely, and he, quaking with fear, fell on his knees, begging them not to hurt him.

"We will hurt neither you nor your young wheat," said the biggest crocodile, "if you will give us your daughter in marriage; but if not, we will eat you for throwing stones at us."

The farmer, thinking of nothing but saving his own life, promised what the crocodiles required of him; but when, on his return home, he told his wife what he had done, she was very much vexed, for their daughter was as beautiful as the moon, and her betrothal into a very rich family had already taken place.

So his wife persuaded the farmer to disregard the promise made to the crocodiles, and proceed with his daughter's marriage as if nothing had happened; but when the wedding-day drew near the bridegroom died, and there was an end to that business. The farmer's daughter, however, was so beautiful that she was very soon asked in marriage again, but this time her suitor fell sick of a lingering illness; in short, so many misfortunes occurred to all concerned, that at last even the farmer's wife acknowledged the crocodiles must have something to do with the bad luck. By her advice the farmer went down to the river bank to try to induce the crocodiles to release him from his promise, but they would hear of no excuse, threatening fearful punishments if the agreement were not fulfilled at once.

So the farmer returned home to his wife very sorrowful; she, however, was determined to resist to the uttermost, and refused to give up her daughter.

The very next day the poor girl fell down and broke her leg. Then the mother said,

"These demons of crocodiles will certainly kill us all!—better to marry our daughter to a strange house than see her die."

Accordingly, the farmer went down to the river and informed the crocodiles they might send the bridal procession to fetch the bride as soon as they chose.

Веднъж един фермер излязъл да огледа нивите си край реката и открил поразен, че цялото му зелено жито било изпотъпкано и почти напълно унищожено от няколко крокодила, които лежали лениво посред посевите като огромни дънери. Той изпаднал в голяма ярост и им заповядал да се върнат във водата, но те само му се изсмели.

Всеки ден се случвало все същото - всеки ден фермерът намирал крокодилите да лежат сред младата му пшеница, докато една сутрин съвсем излязъл от кожата си и когато те отказали да се помръднат, започнал да хвърля камъни по тях. Тогава те се нахвърлили свирепо върху него и той, разтреперан от страх, паднал на колене и ги замолил да не го убиват.

- Няма да сторим зло нито на теб, нито на житото ти - казал най-големият крокодил, - ако ни дадеш дъщеря си за жена; иначе ще те изядем, задето хвърляше камъни по нас.

Фермерът, без да мисли много, обещал на крокодилите исканото, за да спаси живота си; но като се върнал вкъщи и казал на жена си какво е сторил, тя много се ядосала, защото дъщеря им била хубава като луната и вече била обещана за снаха в много богато семейство.

Жената придумала фермера да наруши обещанието, което дал на крокодилите и да извърши женитбата на дъщеря си, като че нищо не се е случило; но когато денят на сватбата наближил, женихът умрял и с това работата приключила. Дъщерята на фермера обаче била толкова хубава, че много скоро след това я поискали отново за жена, но този път кандидатът й се разболял от невярна болест; накратко, толкова нещастия сполетели всички замесени, че накрая жената на фермера признала, че крокодилите вероятно им носят тези нещастия. По неин съвет фермерът слязъл до речния бряг и се опитал да склони крокодилите да го освободят от обещанието му, но те не искали да слушат никакви оправдания и го заплашили с жестоки наказания, ако уговорката не бъде незабавно изпълнена.

Фермерът се върнал много натъжен при жена си; тя обаче била решена да се съпротивлява до последно и отказала да даде дъщеря си.

Още на другия ден бедното момиче паднало и си счупило крака. Тогава майката казала:

- Тези дяволски крокодили сигурно ще ни избият всичките! По-добре да омъжим дъщеря си в чужда къща, отколкото да я видим мъртва.

И така, фермерът слязъл до реката и съобщил на крокодилите, че могат да изпратят сватбена процесия и да вземат булката, когато поискат.