One morning a peasant started off for his work with ten chapatis, his day's allowance, tied up in his cloth. He had not proceeded very far from the house when he felt very hungry, and therefore sat down to eat. One, two, three, four chapdtis disappeared, but he was not satisfied. Four, five, six, seven, eight chapatis were eaten; still he was hungry. However, he rose up and walked on.

"What shall I do?" he thought. "I ought not to eat all these chapdtis before commencing my work. If I do, what will there be left for the rest of the day? And yet my stomach is not full."

Such reasonings, however, proved in vain. Hunger got the better of the argument, and the peasant sat down again and finished off the other two chapdtis, and then felt happy.

"Alas!" said he, "what a fool I was not to have eaten these last two chapdtis first of all! There would then have been eight in my cloth for the rest of the day. Now I shall perish from hunger."

Един селянин тръгнал една заран по своята си работа с десет чапати, вързани в кърпата му, които били дажбата му за целия ден. Не се бил отдалечил много от къщи, когато усетил, че е много гладен, и поседнал да хапне. Една, две, три, четири чапати изчезнали, но той не се заситил. Четири, пет, шест, седем, осем чапати били изядени, a той все още бил гладен. Все пак той станал и продължил нататък.

- Какво да правя? - мислел си той. - Не бива да изяждам всичките чапати, преди още да съм почнал работа. Ако го сторя, какво ще ям до края на деня? И все пак стомахът ми е празен.

Тези доводи обаче не помогнали. Гладът надделял пред аргументите и селянинът седнал отново, та довършил и последните две чапати, и едва тогава се почувствал сит.

- Уви! - възкликнал той - какъв глупак излязох, че не изядох най-напред последните две чапати! Тогава щяха да ми останат осем в кърпата за до края на деня. А сега цял ден ще трябва да гладувам.