The Man Who Went to Seek His Fate

Indian Tale

(snippet)



[1]
Once there was a very poor man who had a wife and twelve children, and not a single rupee.
      [subtitles — субтитри]

[2]
The poor children used to cry with hunger, and the man and his wife did not know what to do.
      [subtitles — субтитри]

[3]
At last he got furious with God and said,
      [subtitles — субтитри]

[4]
"How wicked God is! He gives me a great many children, but no money."
      [subtitles — субтитри]

[5]
So he set out to find his fate.
      [subtitles — субтитри]

[6]
In the jungle he met a camel with two heavy sacks of gold on its back.
      [subtitles — субтитри]

[7]
This camel belonged to a Raja, and once it was travelling with other camels and with the Raja's servants to another country, and carrying the sacks of gold.
      [subtitles — субтитри]

[8]
Every night they encamped and started again early in the morning; but one morning the servants forgot to take this camel with them, and the camel forgot the road home, and the sacks were too tightly strapped for it to get rid of them.
      [subtitles — субтитри]

[9]
So it wandered about the jungle with the sacks on its back for twelve years.
      [subtitles — субтитри]

[10]
The camel asked the poor man where he was going.
      [subtitles — субтитри]

[11]
"I am going to seek my fate, to ask it why I am so poor," he answered.
      [subtitles — субтитри]

[12]
The camel said,
      [subtitles — субтитри]

[13]
"Ask it, too, why for twelve years I have had to carry these two sacks of gold. All this time I have not been able to lie down, or to eat, or to drink."
      [subtitles — субтитри]

[14]
"Very well," said the man, and he went on.
      [subtitles — субтитри]

* * *

[29]
Then he came to the place where every one's fate lives.
      [subtitles — субтитри]

[30]
The fates are stones, some standing and others lying on the ground.
      [subtitles — субтитри]

[31]
"This must be mine," he said; "it is lying on the ground, that's why I am so poor."
      [subtitles — субтитри]

[32]
So he took the thick stick he had in his hand, and beat it, and beat it, and beat it, but still it would not stir.
      [subtitles — субтитри]

[33]
As night was approaching he left off beating it, and God sent a soul into the poor man's fate, and it became a man, who stood looking at the poor man and said,
      [subtitles — субтитри]

[34]
"Why have you beaten me so much?"
      [subtitles — субтитри]

[35]
"Because you were lying down, and I am very poor, and at home my wife and my children are starving."
      [subtitles — субтитри]

Двуезично четиво за развиване на умението при четене със субтитри за начинаещи.

© Двуезична библиотека, www.bglibrary.net, 2013-2014.


















[1]

once there was — имало някога
a very poor man — един много беден човек
who had a wife — който имал жена
and twelve children — и дванайсет деца
and not a single rupee — и ни[то] една рупия [или: парà]

      [back — обратно]













































































[2]

the poor children — горките деца
used to cry with hunger — често плачели от глад
and the man — а мъжът
and his wife — и жена му
did not know — не знаели
what to do — какво да правят

      [back — обратно]













































































[3]

at last — накрая
he got furious with God — той се ядосал на Господ
and said — и казал

      [back — обратно]













































































[4]

how wicked God is! — колко е лош Господ!
he gives me — дава ми
a great many children — толкова много деца
but no money — а никакви пари

      [back — обратно]













































































[5]

so he set out — и той тръгнал
to find — да намери [или: узнае]
his fate — 'съдбата' или 'орисията' [но в тази приказка има значение и на 'щастието' или 'късмета'] си

      [back — обратно]













































































[6]

in the jungle — в джунглата
he met a camel — видял една камила
with two heavy sacks of gold — с две тежки торби злато
on its back — на гърба [ѝ]

      [back — обратно]













































































[7]

this camel belonged — тази камила принадлежала
to a Rájá — на един раджа
and once — и веднъж [или: някога]
it was travelling — пътувала
with other camels — с други камили
and with the Rájá’s servants — и със слугите на раджата
to another country — към друга страна
and carrying — като носела
the sacks of gold — торбите със злато

      [back — обратно]













































































[8]

every night — всяка нощ
they encamped — те станували
and started again — и тръгвали отново
early in the morning — рано сутринта
but one morning — но една сутрин
the servants forgot — слугите забравили
to take this camel — да вземат тази камила
with them — с тях [със себе си]
and the camel forgot — и камилата забравила
the road home — пътя за дома
and the sacks were — а чувалите били
too tightly strapped — твърде плътно пристегнати
for it — като за нея
to get rid of them — за да се отърве от тях

      [back — обратно]













































































[9]

so it wandered — така тя се лутала
about the jungle — из джунглата
with the sacks — с торбите
on its back — на гърба си
for twelve years — дванайсет години

      [back — обратно]













































































[10]

the camel asked the poor man — камилата попитала сиромаха
where he was going — накъде се е запътил

      [back — обратно]













































































[11]

I am going — отивам
to seek my fate — да си търся късмета
to ask it — за да го питам
why I am so poor — защо съм така беден
he answered — отвърнал той

      [back — обратно]













































































[12]

the camel said — камилата рекла

      [back — обратно]













































































[13]

ask it, too, — попитай го също
why for twelve years — защо [в продължение на] 12 години
I have had to carry — трябваше да нося
these two sacks of gold — тези две торби злато
all this time — през цялото това време
I have not been able — не съм могла
to lie down — да [по]легна
or to eat — да ям
or to drink — или да пия

      [back — обратно]













































































[14]

very well — [много] добре
said the man — казал човекът
and he went on — и продължил нататък

      [back — обратно]













































































[29]

then — после
he came to the place — той стигнал до мястото
where — където
every one’s — на всеки
fate lives — късметът [или: съдбата] живее

      [back — обратно]













































































[30]

the fates are stones — късметите са камъни
some standing — някои изправени
and others lying on the ground — а други лежат на земята


      [back — обратно]













































































[31]

this must be mine — този трябва да е моят
he said — казал той
it is lying on the ground — лежи на земята
that’s why I am so poor — ето защо съм така беден



      [back — обратно]













































































[32]

so he took the thick stick — и той взел дебелата тояга
he had in his hand — която имал в ръката си
and beat it, and beat it, and beat it — и го бил, бил, бил
but still it would not stir — но той пак не се помръдвал


      [back — обратно]













































































[33]

as night was approaching — като наближила нощта
he left off beating it — спрял да го бие
and God sent a soul — и Бог изпратил душа
into the poor man’s fate — в късмета на сиромаха
and it became a man — и той станал човек
who stood — който се изправил
looking at the poor man — гледайки сиромаха
and said — и казал


      [back — обратно]













































































[34]

why have you beaten me — защо ме би
so much? — толкова много?


      [back — обратно]













































































[35]

because you were lying down — защото си лежеше
and I am very poor — а аз съм много беден
and at home — и у дома
my wife and my children — жена ми и децата ми
are starving — умират от глад


      [back — обратно]















































































Човекът, който тръгнал да си търси късмета

Индийска приказка

(откъс)



[1]
Имало някога един много беден човек, който имал жена и дванайсет деца, но нямал нито рупия.

[2]
Горките деца често плачели от глад, а мъжът и жена му не знаели какво да правят.

[3]
Накрая той се ядосал на Господ и казал:

[4]
— Колко е лош Господ! Дава ми толкова много деца, а никакви пари!

[5]
И тръгнал да узнае защо е такава съдбата му.

[6]
В джунглата видял една камила с две тежки торби злато на гърба.

[7]
Тази камила принадлежала на един раджа и някога пътувала с други камили и със слугите на раджата към друга страна, като носела торбите със злато.

[8]
Всяка нощ те станували и тръгвали отново рано сутринта, но една сутрин слугите забравили тази камила и камилата забравила пътя за дома, а чувалите били твърде здраво завързани, за да може сама да се отърве от тях.

[9]
Така тя се лутала из джунглата с торбите на гърба си дванайсет години.

[10]
Камилата попитала сиромаха накъде се е запътил.

[11]
— Тръгнал съм да си търся късмета, за да го питам защо съм така беден — отвърнал той.

[12]
Камилата рекла:

[13]
— Попитай го също защо дванайсет години трябваше да нося тези две торби злато. През цялото това време не можах да полегна, да ям или да пия.

[14]
— Добре — казал човекът и продължил нататък.

* * *

[29]
После той стигнал до мястото, където живеят късметите на всички хора.

[30]
Късметите са камъни, някои изправени, а други лежат на земята.

[31]
— Този трябва да е моят — казал той, — лежи на земята, ето защо съм така беден.

[32]
И той взел дебелата тояга, която държал в ръката си и го бил, бил, бил, но той пак не се помръдвал.

[33]
Като наближила нощта, спрял да го бие и Бог изпратил душа в късмета на сиромаха и той станал човек, който се изправил, погледнал сиромаха и казал:

[34]
— Защо ме би толкова много?

[35]
— Защото си лежеше, а аз съм много беден и у дома жена ми и децата ми умират от глад.



Откъс от книгата Ren04 — безплатно приложение към e-Book "Джатаки и други приказки от Индия. Двуезична читанка с паралелен текст на английски и български език / Двуезична библиотека №2 " 

[Ren04 — с динамично паралелно позициониране на оригинала и превода по параграфи]

© Двуезична библиотека — колектив, превод и субтитри

© Джатаки и други приказки от Индия. Двуезична библиотека №2