Библиотека    Български приказки    
 

THE LANGUAGE OF ANIMALS

Bulgarian Tale


 

ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Българска приказка
(друга версия)


 
 

A certain man had a shepherd, who served him faithfully and honestly for many years. This shepherd, when he was once upon a time following the sheep, heard a whistling on the hill, and, not knowing what it was, went off to see. When he got to the place, there was a conflagration, and in the middle of it a serpent was squeaking. When he saw this, he waited to see how the serpent would act, for all around it was burning, and the fire had almost come close to it. When the serpent saw him, it screamed: 'Dear shepherd, do a good action: take me out of this fire.' The shepherd took pity on its words, and reached it his crook, and it crawled out upon it. When it had crawled out, it coiled itself round his neck. When the shepherd saw this, he was frightened, and said: 'Indeed you are a wretch! Is that the way you are going to thank me for rescuing you? So runs the proverb: "Do good, and find evil."' The serpent answered him: 'Don't fear: I shall do you no harm; only carry me to my father; my father is the emperor of the serpents.' The shepherd begged pardon, and excused himself: 'I can't carry you to your father, because I have no one to leave in charge of my sheep.' The serpent said to him: 'Don't fear for your sheep; nothing will happen to them; only carry me to my father, and go quickly.' Then there was no help for it, so he started with it over the hill. When he came to a door, which was formed of nothing but serpents intertwined, and went up to it, the serpent which was coiled round his neck gave a whistle, and the serpents, which had twined themselves into the form of a door, immediately untwined, and made way for them to enter. As the shepherd and the serpent entered the palace, the serpent called to the shepherd: 'Stop! let me tell you something: when you come into my father's palace, he will promise you what you desire, silver and gold; but don't you accept anything, only ask him to give you such a tongue that you will be able to understand all animals. He will not give you this readily, but at last grant it you he will.' The shepherd went with it into its father's palace, and its father, on seeing it, shed tears, and asked it: 'Hey, my son, where have you been till now?' It replied, and told him everything in order: what had taken place, and how it had taken place, and how the shepherd had rescued it. Then the emperor of the serpents turned to the shepherd, and said to him: 'Come, my son, what do you wish me to give you in recompense for rescuing my child?' The shepherd replied to him: 'Nothing else, only give me such a tongue that I can understand all animals.' The emperor of the serpents said to him: That is not a proper gift for you, my son, because, if I give you anything of the kind, you will betray yourself in somebody's presence by boasting of it, and then you will die immediately; ask something else.' The shepherd replied to him: 'I wish for nothing else. If you will give it me, give it; if not, farewell!' He turned to go; but the emperor of the serpents cried out: 'Stay! Return! If you ask this, come, that I may give it you. Open your mouth.' The shepherd opened his mouth, and the emperor of the serpents spat into it, and told him to spit also into his mouth. And thus they spat thrice into each other's mouths. When this was done, the emperor of the serpents said to the shepherd: 'Now you have the tongue which you desired; go, and farewell! But it is not permitted you to tell anybody, because, if you do, you will die. I am telling you the truth.' The shepherd then departed. As he went over the hill, he understood the conversation of the birds, and, so to speak, of everything in the world. When he came to his sheep, he found them correct in number, and sat down to rest. But scarcely had he lain down, when two crows flew up, perched on a tree hard by him, and began to converse in their language: 'If that shepherd knew that just where that black lamb lies a vault full of silver and gold is buried in the ground, he would take its contents.' When he heard this, he went and told his master, and he brought a cart, and they broke open the door of the vault, and took out its valuable contents. His master was a righteous man, and said to him: 'Well, my son, this is all yours; the Lord has given it you. Go, provide a house, get married, and live comfortably.' The shepherd took the property, went away, provided a house, got married, and lived very comfortably. This shepherd, after a little time, became so rich and prosperous that there was nobody richer than he in his own or the neighbouring villages. He had shepherds, cowherds, swineherds, grooms, and everything on a handsome scale. Once upon a time this shepherd ordered his wife on New Year's Eve to provide wine, brandy, and everything requisite, and to go the next morning to his cattle, to take the provisions to the herdsmen, that they, too, might enjoy themselves. His wife obeyed him, and did as her husband ordered her.

The next day they got up, got ready, and went. When they arrived where the cattle were, the master said to his shepherds: 'Lads, assemble together, and sit down to eat and drink your fill, and I will watch the cattle to-night.' This was done; they assembled together, and he went out to sleep by the cattle. In the course of the night, after some time, the wolves began to howl and speak in their language, and the dogs to bark and speak in theirs. The wolves said: 'Can we capture any young cattle?' The dogs answered in their language: 'Come in, that we, too, may eat our fill of flesh.' But among the dogs there was one old dog, who had only two teeth left. This dog spoke and answered the wolves: 'In faith, as long as these two teeth of mine last, you shan't come near to do harm to my master.' In the morning, when it dawned, the master called the herdsmen, and told them to kill all the dogs except that old one. His servants began to implore him: 'Don't, master! Why? It's a sin.' But he said to them 'Do just as I ordered you, and not otherwise.'

Then he and his wife mounted their horses and went off. His wife rode a mare, and he a horse. As they went, the master's horse outstripped the wife's mare, and began to say to her in their language: 'Go quicker; why do you hang back?' The mare's reply in defence of her lagging pace was so amusing that the man laughed out loud, turned his head, and looked behind him with a smile. His wife observed him smiling, whipped her mare to catch him up, and then asked him to tell her why he smiled. He said to her: 'Well, suppose I did? Something came into my head.' This answer did not satisfy her, but she began to worry him to tell her why he smiled. He said this and that to her to get out of it, but the more he said to get out of it, the more did she worry him. At length he said to her that, if he told her, he would die immediately. But she had no dread of her husband's dying, and went on worrying him: 'There is no alternative, but tell me you must.' When they got home, they dismounted from their horses, and as soon as they had done so, her husband ordered a grave to be dug for him. It was dug, and he lay down in it, and said to his wife: 'Did you not press me to tell you why I smiled? Come now, that I may tell you; but I shall die immediately.' On saying this, he gave one more look round him, and observed that the old dog had come from the cattle. Seeing this, he told his wife to give him a piece of bread. She gave it him, but the dog would not even look at it, but shed tears and wept; but the cock, seeing it, ran up and began to peck it. The dog was angry, and said: 'As if you'd die hungry! Don't you see that our master is going to die?' 'What a fool he is! Let him die! Whose fault is it? I have a hundred wives. When I find a grain of millet, I call them all to me, and finally eat it myself. If one of them gets cross at this, I give her one or two pecks, and she lowers her tail; but this man isn't equal to keeping one in order.' When the man heard the cock say this, he jumped up at once out of the grave, seized a stick, chased his wife over hill and dale, and at last settled her completely, so that it never entered her head any more to ask him why he smiled.


 

На една ливада, нейде си, се запалила една купа сено, а вътре в купата имало една змия, която, като не можела да излезе навън от пламъка и да избяга, запищяла колкото могла. Наблизо имало един овчар, който пасял овце. Като чул писъка, той се завтекъл нататък да види какъв е тоя писък. Като отишъл до самата купа, която горяла, змията го видяла през една дупка и взела да му се моли да си сложи кривака на дупката, че да се увие тя на него, а той да дръпне бърже кривака и тъй да я избави от огъня. Обаче овчарят се страхувал да не би после тя да го ухапе и й рекъл: "Как ще те извадя тъй? Вярвам ли ти? Да не би после да се хвърлиш върху мене, да ме ухапеш, та да умра?"

Змията взела тогава да му се кълне, че няма да го ухапе, само да я отърве от огъня. Казала му още, че ако я послуша и я избави, ще му направи много голяма добрина. Като му се молела тъй и пищяла, той я съжалил и си рекъл: "Каквото ще да става" - и си подал кривака. Змията се увила около него, той го дръпнал бърже назад и извадил змията. Тогава тя, като му поблагодарила много, загдето я отървал, рекла му: "Сега аз трябва да се отплатя за тази добрина с каквото мога. Затова дай да ти плюна в устата, че да проумяваш езика на всички животни и ще спечелиш от това много". Овчарят обаче, пак се страхувал да не го ухапе и й рекъл: "Как ще зина тъй, да ми плюеш в устата, като ме е страх да ме не ухапеш?" Змията го увещавала да не се бои, но като видяла че той не й се доверява, казала му да си даде кавала, че да плюне в него. Той си подал кавала и тя плюнала вътре и му казала, че ще разбира езика на всички животни, щом посвири с него, но да не казва никому за това, защото ако каже някому, ще умре.

Тогава тя си отишла, а той потеглил да си отива при овцете. Като взел да свири с кавала и вдъхнал навътре, слюнката от змията влязла в устата му и оттогава той започнал да разбира говора на всички животни, когато си приказвали.

Лека-полека взело да му върви и припечелил по едно време доста имот. Тогава намислил да отиде заедно с жена си на Рилския монастир. Той имал кон и кобила. Коня възседнал той, а жена му възседнала кобилата. Като вървели из пътя, конят рекъл на кобилата: "Върви по-бърже де! Защо не ти спори тъй на вървежа?" А кобилата рекла: "Как да вървя по-бърже, като нося три товара, три души?" Като си приказвали тъй конят и кобилата, човекът разбрал думите на кобилата, защото тя била жребна и жената била бременна. Слязъл тогава той от коня, снел жената от кобилата и я качил на коня, а той се качил на кобилата. Като повървели още, стигнали до една гора и слезли на една поляна да си починат и да попасат конете. Като връзвал конете за дърветата да пасат, чул, че едно славейче пеело на едно дърво и казвало: "Да знае този човек, че в това дърво има имане, ще го извади и ще се върне - няма да ходи на Свети Иван". Като чул какво казало птичето, защото разбирал езика му, той отишъл самичък до дървото. Като се покачил малко от дънера нагоре, видял една хралупа; бръкнал в нея и извадил една чанта с жълтици. Мълчешком я занесъл до конете и я турил в дисагите. Тогава той казал на жена си да възсяда и като възседнали конете и двамата, потеглили назад да се връщат. Тя го попитала защо прави това, защо не вървят нататък, където са тръгнали, но той не й открил каква е работата, ами само й рекъл, че не е за нея да знае причината на всяко нещо.

Оттогава той станал много богат: накупил си много имот и добитък и станал пръв в това място, гдето бил. Жена му, едно от това, детo той на пътя я накарал да слезе от кобилата и да възседне коня, друго, дето се върнали от пътя, като били тръгнали за Свети Иван, друго пък, като видяла как в скоро време той забогатял, познала, че мъжът й има някаква тайна. Затова тя замислила как да го изпита каква тайна има. Като го разпитвала всякак, той все й казвал, че никаква тайна няма; ала тя не му хващала вяра, защото усещала, че той знае нещо, което го не знаят другите хора, но не ще да й каже. Затова тя започнала да не го оставя ва мира и взела да му вика: "3а каква жена ме имаш ти, като не ми вярваш да ми кажеш, което знаеш?" Днес тъй, утре тъй, най-после той й казал: "Мари жено, стига ме кара вече да ти кажа, защото трябва да знаеш, че щом като ти кажа това нещо, щом като кажа на когото и да било тази тайна, която зная, веднага ще умра. Пък ако скланяш да умра, ако искаш да ме няма вече, тогава да ти кажа". "Че пък умри, като ще умреш от това, само ми кажи" - рекла тя. Нея не я било грижа, че щял да умре, защото си мислела, че като умре той, ще й остави много богатство и тогава ще може да си вземе когото си ще. - "Е, като е тъй, рекъл, ще ти кажа и ще умра".

Като й обещал вече той да й каже, тя се много зарадвала и чакала само кога ще дойде това време да й каже, та после да става каквото ще. Той пък, като знаел вече, че ще умре, започнал да си приготвя всичко за смъртта, за да го изпратят хубаво, както прилича на неговото богатство: приготвил си и жито за варене, и брашно за хляб, за да раздават за Бог да прости, и свещи, и всичко друго, каквото трябвало.

На третия ден откато обещал, той станал рано, защото не го хващало сън, мислейки си, че вече ще умре. И като седял на одъра умислен и натъжен, гледал към двора. Кокошките били вече слезли от леглото си, ходели по двора и ровели да търсят храна; а петелът ги обикалял и току се перчел и кокошинел. Кучето пък било легнало близо до това място, гдето били кокошките с петела и било много натъжено, като знаело, че господарят му ще умре и от три дена е все тъжен. Като гледало петела да се разхожда с кокошките, както други път, и си нямал грижа, че господарят му ще мре, догневяло го, станало на крака и като се обърнало към него, рекло му: "Какво си се развикал, та си се разперил и разкокошинил тъй бе? Господарят ни ще мре и става три дни как се е разтъжил, та не може ни да яде, ни да спи, пък тебе не само, че не те е грижа, ами още си се и разкрякал и заобикаляш кокошките като някой женкар!" "Че защо ще седна да тъжа и аз за него? - рекъл петелът. - Заслужава го, нека да тъжи и да мре, като се е съгласил с женски ум! Като рекла: кажи ми, че ако щеш и да умреш! Пък той се повел по ума й, и й обещал да й каже, макар да знае, че ще умре. Я, ако е мъж, да вземе един прът, че да рече: нa да ти кажа, нa да ти кажа, нa да ти кажа! - та да я научи тогава какво й се пада да знае. Ама тъй е то, кога един мъж се поведе по ума на жена си. Нали се казва: Жена мъжа продава за две глави лукови".

На тия думи кучето нямало вече какво да отговори и си замълчало. А мъжът, като стоял наблизо и слушал какво си приказвали кучето и петелът, защото разбирал езика им, засрамил се от себе си и като взел поука от петела, решил тъй да направи с жена си - а не да отстъпва пред нейната воля и да загине за нищо и никакво.

След малко, като станала жената, започнала да го кара да й каже най-сетне, както й бил обещал. Той взел един прът, че като захванал да я налага и да вика: "Нa да ти кажа, нa да ти кажа, нa да ти кажа!", докато тя започнала да му се моли: "Не ща вече, не ща вече!" Като я набил тъй хубаво, тя не помислила вече да го пита за тайната. Научил я той с дървото, защото "дървото е произлязло от рая" и то научава всекиго, който не се учи от дума.

 
 
 


 
 



Content is available under the GNU Free Documentation License.