[1]
The king
of
a
great
land
died,
and
left
his queen
to take care
of
their only child.
This
child
was
a daughter,
who
was
very
beautiful;
and
her mother
loved her dearly,
and
was
very
kind
to her.
And there was
a
good
fairy
too,
who
was fond of
the princess,
and
helped
her mother
to watch over her.
When
she
grew up,
she
was
betrothed
to
a
prince
who
lived
a great way off;
and
as
the time drew near for her to be married,
she
got ready
to set off
on her journey
to
his
country.
Then
the queen
her mother,
packed up
a great many
costly
things;
jewels,
and
gold,
and
silver;
trinkets,
fine
dresses,
and in short
everything
that became a royal bride.
And she gave her
a
waiting-maid
to
ride
with
her,
and
give her
into
the bridegroom's hands;
and
each
had
a
horse
for
the journey.
Now
the princess's horse
was
the fairy's gift,
and
it was called
Falada,
and
could
speak.
[2]
When
the time came
for them to set out,
the fairy
went
into
her bed-chamber,
and
took
a
little knife,
and
cut off
a
lock
of
her hair,
and
gave it
to
the princess,
and
said,
[3]
"Take care of it,
dear
child;
for
it
is
a
charm
that
may be of use to you
on
the road."
[4]
Then
they
all
took a sorrowful leave
of
the princess;
and
she
put
the lock of hair
into
her bosom,
got upon her horse,
and
set off
on her journey
to
her bridegroom's kingdom.
[5]
One
day,
as
they
were riding along by
a
brook,
the princess
began to feel
very
thirsty:
and
she said
to
her maid,
[6]
"Pray
get down,
and
fetch me
some
water
in
my
golden
cup
out of
yonder
brook,
for
I want to drink."
[7]
"Nay,"
said
the maid,
"if you are
thirsty,
get off yourself,
and
stoop down by the water
and
drink;
I
shall not be
your
waiting-maid
any longer."
[8]
Then
she
was
so
thirsty
that
she got down,
and
knelt
over
the little brook,
and
drank;
for
she was frightened,
and
dared not
bring out
her golden cup;
and
she wept
and
said,
[9]
"Alas!
what
will become
of me?"
[10]
And
the lock
answered her,
and
said:
[11]
"Alas! alas! if thy (your) mother knew it,
Sadly, sadly, would she rue it."
[21]
And
as
she leaned down
to
drink,
the lock of hair
fell
from
her bosom,
and
floated away
with the water.
Now
she
was
so
frightened
that
she
did not see
it;
but
her maid
saw it,
and
was
very
glad,
for
she
knew
the charm;
and
she
saw
that
the poor
bride
would be
in
her
power,
now that
she
had lost
the hair.
So
when
the bride
had done drinking,
and
would have got upon
Falada
again,
the maid
said,
[22]
"I
shall
ride upon
Falada,
and
you
may
have
my
horse
instead";
УКАЗАНИЯ:
1. За да съпоставите съответните параграфи на двата езика, кликнете съответните им номера.
|
[1]
Царят на една голяма страна умрял и оставил на своята царица грижата за единственото им дете. Това дете било дъщеря, която била много красива и майка й много я обичала и била много добра към нея. Там имало също и една добра фея, която била привързана към принцесата и помогнала на майка й да я отгледа. Когато пораснала, сгодили я за един принц, който живеел много далече; и като наближил денят на сватбата й, тя се приготвила да отпътува за неговата страна. Тогава майка й, царицата, сложила в чеиза й много скъпи неща, скъпоценни камъни, злато и сребро, накити, изящни рокли; накратко, всичко необходимо за една царска невяста. Дала й и една прислужница да я придружава и да я предаде в ръцете на жениха, като всяка от тях получила кон за пътуването. Само че конят на принцесата, който бил подарък от феята и се наричал Фалада, можел да говори.
[2]
Когато дошло време да тръгват, феята отишла в спалнята си, взела едно ножче и отрязала къдрица от косата си, после я дала на принцесата и казала:
[3]
— Запази това, мило дете, защото то е талисман, който може да ти послужи по пътя.
[4]
После всички тъжно се сбогували с принцесата, а тя прибрала къдрицата коса в пазвата си, възседнала коня си и се отправила на път към царството на своя жених.
[5]
Един ден, както яздели край един поток, принцесата почувствала силна жажда и казала на прислужницата си:
[6]
— Моля те, слез и гребни в златната ми чаша малко вода от онзи поток, че ми се пие.
[7]
— Не — казала прислужницата, — ако си жадна, слез сама, наведи се над водата и пий. Аз повече няма да ти бъда прислужница!
[8]
Принцесата била толкова жадна, че слязла от коня, коленичила над поточето и пила, защото се изплашила и не посмяла да извади златната си чаша; после заплакала и промълвила:
[9]
— Уви! Какво ще стане с мен?
[10]
А къдрицата й отговорила:
[11]
— Уви! уви! Ако майка ти знаеше,
горко, горко щеше да се кае!
[21]
Обаче като се навела да пие, къдрицата коса паднала от пазвата й и отплувала по водата. Тя била толкова изплашена, че не видяла това, но прислужницата видяла и била много доволна, защото разпознала талисмана и разбрала, че сега бедната невеста ще бъде в нейна власт, след като загубила косата. Когато принцесата се напила и се наканила да възседне отново Фалада, прислужницата казала:
[22]
— Аз ще яздя Фалада, а ти можеш да вземеш моя кон вместо нея.
Тази приказка е с озвучен текст и за да се чува, е нужно високоговорителят на компютъра ви да е пуснат и да не са блокирани скриптовете в браузъра Ви за bglibrary.net, като за препоръчване е да използвате по-новите версии на следните интернет браузъри: Internet Explorer, Firefox, Google Chrome, Pale Moon. Може да има проблем с Opera и Safari, както и с по-стари версии на Internet Explorer. Ако връзката Ви е бавна, трябва известно време, за да се свалят звуковите файлове, но после бързо ще започнат да се чуват при следващите обръщения към тях. Английският оригинал на този текст, прочетен от Kara Shallenberg, е предоставен за свободно ползване. Само преводите на български език и дизайнът на е-книгата са собственост на Двуезична библиотека. |
Това е откъс от E-книгa 12, вече с озвучаване:
Приказки на Братя Грим
ЖАБОКЪТ ПРИНЦ.
Тази приказка ще бъде и в Book 8 от поредицата BgLibrary Bilingual в онлайн книжарниците на Амазон:
Tales and Fables from Around the World
Приказки и легенди от цял свят
(English & Bulgarian).