КАК СТРАННИКЪТ РАЗДЕЛИЛ КАМИЛИТЕ
Узбекска приказка
Веднъж през пустинята вървял, поклащайки се на гърба на камилата си, изнурен от жегата странник. Когато слънцето било вече почти залязло, той пристигнал в едно село, притихнало под сгъстяващите се сенки на малък оазис. Слязъл от камилата и помолил първия срещнат жител на селото за глътка вода.
— Заповядай! — казал младият човек и подал на странника мях с прохладна вода.
Странникът пил до насита.
— Благодаря! — казал той. — Иска ми се с нещо да ти се отблагодаря за тези глътки, които прогониха жаждата ми. Не бих ли могъл с нещо да ти бъда полезен, преди да продължа пътя си?
— Ех — отвърнал момъкът, — сполайти! Ала боя се, че никой не ще може да помогне. В нашето семейство не можем да разрешим един печален спор. Аз съм най-малкият от трима братя. Преди няколко дни си замина баща ни от този свят. Ние не сме богати хора, цялото състояние на баща ми се състои от седемнайсет камили. И ето, баща ни завеща половината от стадото да бъде за най-големия ми брат, една трета да отиде у средния и една девета част — за мене. Но как бихме могли да разделим седемнайсет камили по такъв начин? Никак не ни се ще да колим някои от камилите, за да извършим справедливо делбата, камилите са ни нужни живи.
— Добре, да идем у вас и да се опитаме да изпълним волята на баща ти — предложил странникът.
Когато влезли в къщата, странникът видял как край огнището седят другите двама братя заедно с майка си и отчаяно спорят. Най-малкият представил госта.
— Вече чух за вашата тегоба — казал странникът. — Мисля, че ще мога да ви помогна да изпълните волята на баща ви. Ето, аз сега ще ви подаря моята камила и така стадото ви вече ще наброява осемнайсет камили. Половината от тези камили ще получи най-големият брат. Така на него ще му се паднат девет камили. Една трета от тях ще бъдат за средния брат — или той ще има шест камили. И накрая една девета част ще отиде у най-малкия брат. Така той ще стане собственик на две от животните…
— Но тогава камилите стават общо седемнайсет — извикали братята — толкова, колкото ни остави баща ни.
— Точно така — усмихнал се странникът. — По щастливо съвпадение една от камилите се оказва в повече и това е моята камила. Ако вие ми я върнете, то аз не бих се отказал да си я взема, за да не се налага да вървя пеш из пустинята.
Благодарните братя му върнали камилата и странникът продължил пътя си.
