ШАМАНЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВРЪЩАЛ В ЛИСИЦА

Юкагирска¹ приказка

---

Живял някога един старец, който имал хубава млада дъщеря. Той бил велик шаман и искал да й намери за съпруг най-ценния измежду човеците. Затова той се превръщал в полярна лисица и почвал да тича. Когото и да срещнел, оставял се да го хване. И щом човекът го хванел, ръката му залепвала за гърба на лисицата. Тогава лисицата се втурвала напред, влачейки човека със себе си. Когато стигнела до някоя река, лисицата се превръщала в риба. След това се хвърляла във водата, повличайки човека със себе си. И така човекът се удавял.

Друг път той се превръщал в червена лисица и се втурвал да бяга. Когото и да срещнел, позволявал му да го хване. Тогава ръката на човека залепвала за гърба на лисицата. Лисицата се втурвала напред, повличайки човека със себе си, и скоро след това го удавяла в реката.

Трети път се превръщал в сибирска белка и се случвало същото като преди. Накрая той се превърнал в черна лисица и се втурнал да бяга. Срещнал един млад скитник, който не знаел ни баща, ни майка, вървял, накъдето му видят очите и бил последен бедняк. Лисицата се оставила да я хванат. Тогава ръката на скитника залепнала за гърба й, а лисицата се спуснала напред, влачейки човека със себе си. Лисицата се затичала към реката, превърнала се в риба и се хвърлила във водата, повличайки и човека със себе си. Рибата прекосила реката, стигнала до другия бряг и отново се превърнала в лисица. И, о чудо — младият човек бил все още жив! Лисицата се втурнала нататък и стигнала до едни скали. Скалите били целите покрити с остри ръбове и били десет на брой. Лисицата претичала между всички тях заедно с човека. Човекът се извивал като тънък косъм и бил все още жив. Лисицата се втурнала в една гора, която била гъста и непроходима като есенната трева. Кората на всяко дърво докосвала кората на друго. Те прекосили тази гъста гора, а момъкът бил все още жив. Лисицата стигнала до морето и се хвърлила във водата. Тя преплувала морето и стигнала до отсрещния бряг, а човекът бил все още жив. Тогава лисицата казала:

— О, ти си изключителен човек! Искам да те оженя за дъщеря си. Ще пусна ръката ти. А ти моля слез от гърба ми.

Човекът казал:

— Не ти ща дъщерята. Предпочитам да взема кожата ти.

Той вдигнал черната лисица високо във въздуха и с все сила я ударил в земята. С лисицата било свършено. Това е всичко.

 

БЕЛЕЖКИ

1. Разказано от Инокентий Карякин, юкагир от тундрата, в западната тундра на Колима, през зимата на 1895 г. Юкагири — коренно население на североизточен Сибир, Русия. Живеят основно в териториите около река Колима: в горното (юкагири от тайгата) и долното (юкагири от тундрата) поречие на р. Колима, в Република Саха (Якутия). — Б.пр. [обратно]