ОСТАРЯЛАТА МЛАДОЖЕНКА

Датско предание



На една сватба в Норе Броби, близо до Оденсе, булката по време на танц излязла от помещението и тръгнала, без да се замисли, към една могила1 в близкото поле, където по това време имало танци и веселие сред народа на елфите. Като стигнала до могилата, дошъл един елф и й предложил чаша вино. Тя взела чашата и след като я изпила, се оставила да я въвлекат в един танц.

Когато танцът свършил, тя си спомнила за своя съпруг и побързала към дома си. Сега й се сторило, че всичко на това място се е променило, а когато влязла в селото, не могла да познае нито една къща или ферма и не чула нито звук от шумната веселба на сватбата. Най-накрая се озовала пред жилището на съпруга си, но като влязла, не видяла никого, когото познавала, и никой не я познал.

Само една стара жена, след като изслушала жалбата на булката, възкликнала:

— Ти си значи тази, която преди сто години изчезнала на сватбата на дядовия ми брат?

При тези думи внезапно остарялата младоженка се свлякла на земята и мигом издъхнала.

 

БЕЛЕЖКИ

1. Могила (самодивска могила) — хълмче, считано във фолклора за място, където живеят феите (елфите). — Б.пр. [обратно]

 

Остарялата младоженка. Датско предание.

© Превод от английски Анатолий Буковски, Лина Бакалова, Надежда Накова, 2013.
Източник: Benjamin Thorpe. Northern Mythology, Comprising the Principal Popular Traditions and Supterstitions of Scandinavia, North Germany, and the Netherlands, Vol. 2. London: Edward Lumley, 1851.