Персийската литература включва устни съчинения и писмени текстове на персийски език и е една от най-старите литератури в света. Тя обхваща две хилядолетия и половина. Източниците й са в Голям Иран, включително днешен Иран, Ирак, Афганистан, Кавказ и Турция, региони от Централна Азия (като Таджикистан) и Южна Азия, където персийският език е бил или роден, или официален език. Например Руми, един от най-обичаните персийски поети, роден в Балх (в днешен Афганистан) или Вакш (в днешен Таджикистан), пише на персийски и живее в Коня (в днешна Турция).
Газневидите [1] завладяват големи територии в Централна и Южна Азия и приемат персийския като техен придворен език. По този начин има персийска литература от Иран, Месопотамия, Азербайджан, по-широкия Кавказ, Турция, Пакистан, Бангладеш, Индия, Таджикистан и други части на Централна Азия. Не цялата персийска литература е написана на персийски, тъй като някои смятат, че се включват произведения, написани от етнически персийци или иранци на други езици, като гръцки и арабски. В същото време не цялата литература, написана на персийски език, е написана от етнически персийци или иранци, тъй като тюркски, кавказки и индийски поети и писатели също са използвали персийския език в обкръжението на персийските култури.