Пенджаб е историко-географска област в Пакистан и Индия. Тя включва плодородната равнина, разположена между река Инд, Хималаите и пустинята Тар. Името Пенджаб означава Петоречие и идва от петте големи притока на Инд, които пресичат равнината. Площта на областта е около 300 хиляди квадратни километра, а населението – около 110 милиона души. През 1947 областта Пенджаб е разделена между Пакистан и Индия, като приблизително две трети от територията и населението са в пакистанската част, която образува провинция Пенджаб. Индийската част на областта е разделена административно в щатите Пенджаб, Харяна, Химачал Прадеш и Делхи. По-голямата част от жителите на Пенджаб са от пенджабската етническа група и говорят пенджабски език, за който в Пакистан се използва писмеността шахмукхи, а в Индия - гурмукхи. Повечето пакистански пенджабци са мюсюлмани, а индийските - сикхи и индуисти.