ИЗГУБЕНАТА СЪПРУГА ОТ БАЛАЛИЙС

Легенда от остров Ман

---

Веднъж фермерът от Балалийс се оженил за красива млада жена и двамата били един за друг всичко на света. Но скоро след това тя изчезнала. Някои хора казвали, че е умряла, други, че е отвлечена от елфите. Балалийс горчиво я оплаквал и я търсил от нос Еър до Калф, но накрая, като не я намерил, се оженил за друга жена. Тази жена не била красива, но имала малко парици.

Скоро след сватбата първата жена се явила една нощ на Балалийс и му казала:

— Мъжо мой, мъжо мой, аз бях отвлечена от елфите и живея при тях близо до теб. Мога да бъда освободена, ако направиш това, което ще ти кажа.

— Казвай бързо — викнал Балалийс.

— Ние ще яздим през плевнята на имението в петък в полунощ — казала тя. — Ще влезем през едната врата и ще излезем през другата. Аз ще яздя на коня зад един от мъжете. Ти трябва да пометеш хубаво плевнята и внимавай нито една сламка да не остане на пода. Хвани юздата на коня, задръж я здраво и аз ще бъда свободна.

Когато настъпила нощта, Балалийс взел една метла и помел плевнята така старателно, че нито едно петънце не останало по пода. После зачакал в тъмното.

В полунощ вратите на плевнята се отворили широко, чула се нежна музика и през отворената врата влязло красиво шествие от елфи със зелени жилетки и червени шапки, яздещи хубави коне. На последния кон Балалийс видял първата си съпруга, седнала зад един от елфите, хубава като картина и все така млада, както когато го напуснала. Той сграбчил юздата й, но се разлюлял като лист на дърво и не могъл да я удържи.

Като излизали през вратата, тя протегнала дясната си ръка, посочила към едно кринче в ъгъла на плевнята и извикала с тъжен глас:

— Някой е оставил сламка под кринчето, затова не можа да ме задържиш и никога повече няма да ме видиш!

Втората съпруга била чула всичко и скрила сламката, като я похлупила с кринчето, за да не се вижда.

Повече никога не чули за младата съпруга.