ХВЪРЧИЛОТО

Иван Крилов



Издигнало се чак до небесата,
Хвърчилото съзряло отвисоко
там нейде пеперуда в долината.
— Ще ми повярваш ли — едва те виждам.
Признай си, че завиждаш
да гледаш полета ми тъй висок!
— Да ти завиждам ли? Грешиш!
Ти себе си премного величаеш!
Макар високо, но на връв завързан ти летиш.
Такъв живот, приятелю,
съвсем не е щастлив.
А аз, наистина, макар и не високо,
но затова пък мога да летя
където пожелая.
Не като тебе — цял живот
за нечие празно забавление
напред-назад да се мотая.

 

Иван Крилов. Хвърчилото.

© Превод от руски Анатолий Буковски, Лина Бакалова, Надежда Накова, 2007.
Източник: И. А. Крылов. Полное собрание сочинений. М.: Гос. изд-во худож. лит., 1945 — 1946. Т. 3.