НЕБЛАГОДАРНИТЕ СИНОВЕ

Кашмирска приказка

---

Един много богат стар човек, мислейки, че е на прага на смъртта, изпратил да повикат синовете му и разделил имуществото си между тях. Обаче той умрял няколко години след това и злочести били повечето от тези години. Освен тегобите на възрастта, старецът трябвало да понася много тормоз и жестокости от синовете си. Те се оказали жалки себични неблагодарници.

Преди те се надпреварвали помежду си да угаждат на баща си, с надеждата да получат повече пари, но сега, след като се сдобили с бащиното си наследство, вече не ги интересувало кога ще ги напусне той — дори, колкото по-скоро, толкова по-добре, защото им създавал само излишни грижи и разходи. Това, разбира се, наскърбявало много стария човек.

Един ден той срещнал свой приятел и му доверил всичките си неприятности. Приятелят взел присърце неволите му и обещал да помисли и да му се обади скоро, за да му каже какво да прави. И наистина, след няколко дни той посетил стареца и поставил пред него четири торби, пълни с пясък и камъни.

— Слушай сега, приятелю — казал той. — Твоите синове ще научат за днешното ми посещение тук и ще те попитат за причината. Ти трябва да се престориш, че съм идвал да уредя един отдавнашен дълг с тебе и че ти си бил с няколко хиляди рупии по-богат, отколкото си мислел. Пази тези торби при себе си и в никакъв случай не допускай синовете си до тях, докато си жив. Не след дълго ще усетиш промяна в отношението им към тебе. Сбогом. Аз ще дойда скоро пак да видя как си.

Когато младежите научили, че баща им има още пари, те станали грижливи и внимателни към него, както никога преди. И това продължило така до деня на неговата смърт, когато те нетърпеливо отворили торбите, ала намерили в тях само пясък и камъни!