ЖЕНАТА ОТ ЩРАУСОВО ЯЙЦЕ
Южноафриканска приказка
Сетелане бил много беден човек. Той прекарал целия си живот в лов на мишки. Не бил ял нищо друго, освен месо от мишки. И дрехите му били направени от миши кожи.
Един ден, както обикалял в търсене на мишки с поглед вперен в земята, той намерил едно доста голямо щраусово яйце. Взел го и го занесъл в колибата си, където го скрил на сигурно място. После излязъл отново, а когато се върнал, намерил един самун хляб, още топъл. Отхапал една хапка — бил много вкусен! Той го изял целия и отишъл да си легне, за първи път, откакто се помнел, с пълен стомах. Хлябът бил много по-хубава храна от мишето месо.
На следващата сутрин Сетелане отново излязъл и когато се прибрал привечер, вкъщи го очаквал нов самун хляб, че даже и канче прясна бира. Той я изпил с наслада, след като се нахранил с топлия хляб.
На по-следващата вечер отново го очаквали канче бира и самун хляб. Той започнал да се чуди:
— Това е, като да съм женен, а аз никога не съм имал жена.
В този момент щраусовото яйце се счупило с трясък и оттам излязла една млада жена, която била много хубава. Тя му казала:
— Сетелане, аз ще бъда твоя жена и ще ти приготвям хляб и канче бира всеки ден, но ти никога не трябва да ме наричаш дъщеря на щраусово яйце, дори и ако си пиян, защото тогава всичко ще бъде свършено.
Сетелане я уверил, че той никога не би казал такова отвратително нещо и оттогава за него започнал един много щастлив живот.
Един ден тя го попитала иска ли да бъде вожд и да има народ. Той казал „Да“. Тогава жена му излязла, взела една пръчка, отишла там, където изхвърляли пепелта от огнището и ударила няколко пъти по купчината пепел с пръчката.
На следващата сутрин, когато Сетелане се събудил, чул говор от много гласове, викове и смях. Намерил се заобиколен от много хора, които си правели колиби, за да живеят в тях. Дочул също мучене и блеене: неговите хора отглеждали добитък, кози и овце. Като го видели, те веднага му заговорили със страхопочитание:
— Добро утро, вожде!
Оттогава Сетелане заживял като цар, заобиколен от слуги. Той изхвърлил дрехите си от миша кожа и му дали облекло като за вожд, направено от чакалски кожи, както и меко легло за спане. Уви! Хубавите неща свършват бързо и, което е най-лошото, ние сами ги разваляме със собствената си глупост.
Дошъл денят, в който Сетелане бил толкова пиян, че не знаел какво говори, когато казал на жена си:
— Какво си мислиш, ти си само дъщерята на едно щраусово яйце!
После паднал безпаметен на леглото, от толкова изпита бира.
Когато най-после се събудил, още не се било съмнало. Сторило му се, че леглото му е твърдо и студено. Той опипал наоколо, но ръцете му не докосвали нищо друго, освен гола земя, и разбрал, че бил облечен със старите си дрехи от миша кожа. Отново се намирал в старата си колиба в пустошта. Бил сам: ни жена, ни хора, ни добитък, ни кози, нито звук, нито канче бира, само изпочупени стари отломки. Нямало хляб, имало само няколко трохи, нагризани от мишки. Като огладнял, трябвало да стане и да отиде да лови отново мишки.
До края на живота си, изпосталял и мръсен, Сетелане се занимавал само с това.
