ЛЪВЪТ, ЧАКАЛЪТ И ЧОВЕКЪТ

Южноафриканска приказка

---

Един ден лъвът и чакалът се събрали да обсъдят въпросите на страната и държавата. Трябва да кажем, че чакалът бил най-важният съветник на царя на гората, и след като поговорили по тези въпроси, разговорът се прехвърлил на лични теми.

Лъвът започнал да се хвали и да разправя големи приказки за силата си. Може би и чакалът му бил дал повод за това, защото той бил ласкател по природа. Но сега, когато лъвът започнал прекалено да се надува, той му казал:

— Слушай, лъве, аз ще ти покажа някой, който е още по-силен, отколкото си ти.

Те тръгнали, като чакалът вървял напред, и първо срещнали едно малко момче.

— Този ли е най-силният? — запитал лъвът.

— Не — отвърнал чакалът, — този все още не е станал човек, царю.

След известно време видели един старец, който вървял с наведена глава и подпирал превитото си тяло с бастун.

— Това ли ти е най-силният? — запитал лъвът.

— Вече не, царю — отговорил чакалът, — този е бил човек.

Като продължили да вървят, скоро след това те срещнали един млад ловец, в разцвета на силите си, съпроводен от няколко свои кучета.

— Ето го и него, царю — казал чакалът. — Премери си силите с него и ако спечелиш, тогава ти наистина си най-силният на земята.

После чакалът свърнал към едно малко скалисто хълмче, откъдето можел да наблюдава срещата.

Лъвът започнал да ръмжи и закрачил към човека, но когато наближил, кучетата го пресрещнали. Той обаче не им обърнал особено внимание и ги разхвърлял на всички страни с предните си лапи. Те силно започнали да вият и се втурнали в бързо отстъпление назад към човека.

Тогава човекът изстрелял един заряд, като ударил лъва зад рамото, но дори и на това лъвът не обърнал внимание. След това ловецът извадил стоманения си нож и му нанесъл няколко силни удара. Лъвът се оттеглил, следван от летящите куршуми на ловеца.

— Е, най-силният ли си сега? — бил първият въпрос на чакала, когато лъвът пристигнал при него.

— Не, чакале — отвърнал лъвът, — нека онзи там да носи титлата и го приветствам. Такъв като него не съм виждал никога. Най-напред, той накара около десет свои телохранители да ме нападнат. Те не ме притесниха особено, но когато понечих да го разкъсам на парчета, той плю и изригна огън срещу мене право в лицето ми, който ме изгори малко, но не много зле. И когато аз отново понечих да го поваля на земята, той измъкна от тялото си едно от ребрата си, с което ми нанесе няколко грозни рани, така лоши, че трябваше да напусна играта, и на сбогуване изпрати едни горещи топчета след мене. Не, чакале, дай на него титлата.