Японската литература има почти двехилядолетна традиция. Ранните произведения са силно повлияни от китайската литература, но Япония бързо развива свой стил. Когато Япония изненадващо се отваря отново към света, западната литература на свой ред оказва въздействие върху японските писатели. Това въздействие се чувства и днес. Макар че японската литература и японските автори не са толкова добре познати в България, в Европа, като и в западната култура, в сравнение с големите руски, европейски и американски произведения и писатели, Япония има стара и богата литературна традиция, която отразява хиляди години опит и култура. Преди да се въведат канджи (букв. „китайски йероглифи“) от Китай, японците нямат писмена система. С въвеждането на новите писмени йероглифи, японците започват да ги използват в изречения, които изглеждат написани на китайски, но всъщност фонетически се четат и произнасят на японски. По-късно, японците приспособяват допълнително китайските йероглифи, като създават най-ранната форма на кана или сричкова писмена форма, носеща името манъ'йогана. Най-ранните създадени творби са от периода Нара, като известни представителни творби от този период са Коджики (712) исторически записки, които представят в хронологичен ред древната японска митология и народни песни; Нихон Шоки (720) хроника написана на китайски, която е значително по-детайлно написана от Коджики; и Манъ'йошу (759) поетична антология. Една от историите, които те описват е приказката за Урашима Таро, който е най-ранния пример за история включваща пътуване във времето.