ЯЖТЕ, ДРЕХИ МОИ!

Италианска приказка



Тъй като Джиуфа бил глуповат, никой не се отнасял любезно към него, например да го покани у дома си или да му даде нещо за ядене. Веднъж Джиуфа отишъл в една селска къща за нещо и стопаните, като го видели толкова окъсан и беден, едва не насъскали кучетата по него и го принудили да си тръгне бързешком.

Когато майка му чула това, тя му набавила хубаво палто, чифт панталони и кадифена жилетка.

Джиуфа, облечен като надзирател, отишъл в същата селска къща и да видите сега колко изключително вежливи били те! Поканили го да обядва с тях. На масата всички били много внимателни към него. Джиуфа хем гледал да напълни стомаха си, хем пускал в джобовете, палтото и шапката каквото било останало, като казвал:

— Яжте, дрехи мои, защото вие сте поканени!

 

Яжте, дрехи мои! Италианска приказка.

© Превод от английски Анатолий Буковски, Лина Бакалова, Надежда Накова, 2009.
Източник: Italian Popular Tales. Thomas Frederick Crane, translator. Boston & New York: Houghton, Mifflin & Co., 1885.