ПРИНЦЕСАТА, КОЯТО ОБИЧАЛА БАЩА СИ КАТО СОЛТА
Индийска приказка
Живял някога един цар, който имал няколко дъщери. Той попитал първата:
— Колко ме обичаш?
— Обичам те като захарта — казала тя.
Попитал втората:
— А ти колко ме обичаш?
— Обичам те като меда — казала тя.
На третата рекъл:
— Ами ти колко ме обичаш?
— Обичам те като шербета — казала тя.
На последната и най-малката казал:
— А колко ме обичаш ти?
— Аз те обичам като солта — отвърнала тя.
Като чул отговора на най-малката си дъщеря, царят се намръщил и понеже тя продължила да повтаря това, изгонил я в гората.
Там, докато се скитала тъжно наоколо, тя чула конски тропот и се скрила в хралупата на едно дърво. Но развяващата се рокля я издала на ездача, който бил принц, и той веднага се влюбил в нея и я взел за жена.
След известно време баща й, царят, който не знаел какво е станало с нея, посетил съпруга й. Когато седнал на трапезата, принцесата се погрижила всички поднесени му ястия да бъдат сладки, които той или въобще не опитал, или само вкусил. Той бил много гладен и силно копнеел за нещо, което да може да яде. Накрая принцесата му изпратила ястие от обикновен спанак, подправен със сол, какъвто селяните ядат, и царят показал задоволството си, като го изял с охота.
Тогава принцесата отметнала булото си и като открила на баща си коя е, рекла:
— О, татко мой, обичам те като солта. Моята обич може да е простичка, но е вярна, истинска и трайна и те моля за прошка.
Тогава царят осъзнал каква голяма грешка е направил и се помирил с дъщеря си.

