ЗЛАТНАТА ГЪСКА

Джатака

---

Имало някога една гъска с прекрасни златни пера. Недалече от тази гъска живеела много бедна жена, която имала две дъщери. Видяла гъската колко трудно живеят те и си казала:

— Ако им давам по едно от златните си пера, майката би могла да ги продава и с парите от тях тя и дъщерите й ще могат да живеят в охолство.

И гъската отлетяла към дома на бедната жена.

Като видяла гъската, жената рекла:

— Защо си дошла тук? Ние нямаме какво да ти дадем.

— Затова пък аз имам какво да ви дам — казала гъската. — Ще ви давам по едно от моите пера и като ги продаваш, ще взимаш за тях достатъчно, така че ти и дъщерите ти да живеете в охолство.

Като казала това, гъската й дала едно от своите пера и отлетяла. След това идвала от време на време и всеки път оставяла по едно перо.

Майката и дъщерите й продавали чудните пера и взимали за тях достатъчно пари, за да живеят в охолство. Но един ден майката рекла на дъщерите си:

— Я да не вярваме на тази гъска. Някой ден може да отлети и повече да не се върне. Тогава отново ще обеднеем. Хайде да й оскубем всичките пера, като дойде следващия път.

Дъщерите казали:

— Това ще оскърби гъската. Не можем да сторим такова нещо.

Но майката била алчна. Когато гъската дошла следващия път, тя я сграбчила с две ръце и оскубала всичките й пера.

Само че перата на Златната гъска не са обикновени пера. Ако бъдат насила отскубнати, те престават да са златни, а се превръщат в бели и не струват повече от кокоши пера. И новите, дето покарват, не са златни, а обикновени бели пера.

След време перата й отново пораснали, тя отлетяла към дома си и никога повече не се върнала.