КЪЛВАЧЪТ И ЛЪВЪТ

Джатака

---

Веднъж, докато лъвът вечерял, в гърлото му заседнала кост. Така го заболяло, че не могъл да си довърши вечерята. Само ходел напред-назад и ревял от болка. Един кълвач кацнал на клона на едно дърво наблизо и като чул лъва, попитал:

— Какво те мъчи, друже?

Лъвът му казал каква е работата и кълвачът рекъл:

— Аз бих измъкнал костта от гърлото ти, приятелю, но не смея да си сложа главата в устата ти, защото се боя, че после няма да мога да я извадя. Страх ме е, че може да ме изядеш.

— О, кълвачо, не се страхувай — казал лъвът. — Няма да те изям. Спаси живота ми, ако можеш!

— Ще видя какво мога да направя за теб — казал кълвачът. — Отвори си широко устата.

Лъвът сторил както му било казано, но кълвачът си рекъл:

— Кой знае как ще постъпи този лъв? Мисля, че трябва да внимавам.

Затова кълвачът пъхнал едно дръвце между горната и долната челюст на лъва, за да не може да си затвори устата.

После кълвачът скочил в устата на лъва и ударил края на костта с клюна си. Ударил втори път и костта изхвръкнала.

Кълвачът изскокнал от устата на лъва и ударил дръвцето, така че и то паднало. Тогава лъвът могъл да си затвори устата.

Лъвът веднага се почувствал много по-добре, но не изрекъл нито дума на благодарност към кълвача.

По-късно, през същото това лято, един ден кълвачът казал на лъва:

— Бих искал да направиш нещо за мен.

— Да направя нещо за теб? — рекъл лъвът. — Искаш да кажеш, да направя още нещо за теб. Аз вече направих твърде много за теб. Не можеш да очакваш от мен да направя нищо повече. Не забравяй, че веднъж беше в устата ми и аз те пуснах. Това е най-многото, което можеш да очакваш да направя за теб.

Кълвачът не казал нищо повече, но от този ден гледал да стои по-далече от лъва.