КАК КОСТЕНУРКАТА СЕ СПАСИЛА

Джатака

---

Веднъж един цар накарал да направят езеро в царския двор, за да играят в него младите принцове. Те плували из езерото и плавали по него с лодките и саловете си.

Един ден царят им казал, че е наредил да пуснат риби в езерото. Момчетата изтичали да видят рибите. Обаче между рибите имало и една костенурка. Момчетата се възхитили на рибите, но никога не били виждали костенурка и се изплашили от нея, мислейки я за дявол. Те се върнали тичешком при баща си и извикали:

— На брега на езерото има дявол!

Царят заповядал на хората си да хванат дявола и да го донесат в двореца. Когато внесли костенурката, момчетата избягали с викове.

Царят много обичал синовете си и заповядал на хората, които били донесли костенурката, да я убият.

— Как да я убием? — попитали те.

— Стрийте я на прах — казал някой.

— Изгорете я в жарава — предложил друг.

Така предлагали планове един след друг.

После един старец, който винаги се бил страхувал от водата, рекъл:

— Хвърлете това нещо в езерото, там, където изтича отвъд камъните в реката. Тогава със сигурност ще бъде убито.

Когато костенурката чула какво казал старецът, подала главата си и се замолила:

— Приятелю, какво съм сторила, че искате да ми причините това ужасно зло? Другите намерения бяха достатъчно лоши, но да ме хвърлите в езерото! Не споменавай такова жестоко нещо!

Когато царят чул думите на костенурката, той заповядал на хората си веднага да я отнесат и да я хвърлят в езерото.

Костенурката се усмихнала на себе си и се изплъзнала незабелязано надолу по реката към стария си дом.

— Отлично! — казала тя. — Тези хора не знаят, че най-сигурно се чувствам във водата!