Българската митология е южнославянско разширение на славянската митология, покриващо ареала на разпространение на българската народност. Въпреки че българските митологични представи са част от корпуса на славянската митология, в тях са залегнали и редица местни неславянски елементи, наследени от предславянското население на българските земи - траки, римляни, гърци и др., както и на такива от народи от по-късни преселнически вълни (кумани, печенеги, татари, турци и др.). В основата на българския фолклор стоят митологичните представи на славянското езичество. След заселването си на Балканите през VI - VII в. славяните се превръщат в доминиращата група население в българските земи. Те асимилират представителите на местното предславянското население, както и тези на прабългарите, които са водещ държавотворен елемент в обособената в края на 7 век Българска държава. Славянската езическа религия е политеистична. Пантеона на божествата на славяните е структуриран както хоризонтално, така и вертикално (йерархично), като начело стои богът на небето Перун. Други главни богове на славяните са Лада, Волос, Сварог и др. След покръстването езическата религия е изместена от християнството, но редица паганистични елементи продължават да съществуват като възприемат нова същност, съобразена с новата миотеистична религия. Така например редица християнски светци възприемат същността и символните функции на езическите божества. Остатъци от славянския паганизъм са митологични образи като самодивите, вампирите, русалките и т.н.

Приказка, наричана още народна приказка е фолклорен или литературен повествователен жанр, който се основава на измислени герои и събития.

Българска класификация на приказките:
• Приказки за животни
• Вълшебни приказки
• Битови приказки
• Анекдоти