СТАРЕЦЪТ И ФЕИТЕ

Уелска приказка

---

Преди много години уелските планини били пълни с феи. Хората ходели в лунни нощи да ги гледат как танцуват — те познавали къде ще танцуват феите по зелените кръгове, които намирали в тревата.

По онова време живеел един старец, който често посещавал панаирите, уреждани из планините. Един ден той прекосявал планините на път за панаира. Като стигнал до една усамотена долина, се почувствал изморен и поседнал, оборила го дрямка и торбата му се свлякла край него. Когато заспал дълбоко, дошли феите, отвлекли го заедно с торбата и го отнесли под земята, а като се събудил, се намерил в голям златен дворец, пълен с феи, които танцували и пеели. Те го повели и му показали всичко, прекрасните златни стаи и градини, и не спирали да танцуват около него, докато не заспал.

Както спял, феите го пренесли обратно на същото място, където го намерили, а като се събудил, помислил, че е сънувал. Потърсил торбата си и я взел, но едва могъл да я повдигне. Когато я отворил, открил, че е почти пълна със злато.

Той успял да я вдигне, обърнал се назад и поел към дома си.

Като се прибрал вкъщи, жена му Кади казала:

— Какво става, защо не си бил на панаира?

— Нося нещо тук — рекъл той и показал златото на жена си.

— Но откъде си взел това?

Ала той не й казал. Понеже била любопитна като всички жени, тя не го оставила на мира през цялата нощ — тъй като бил сложил парите в една кутия под леглото — и накрая той й разказал за феите.

Когато се събудил на другата сутрин, той мислел да отиде на панаира и да купи много неща и отишъл при кутията да вземе малко жълтици, но намерил вътре само мидени черупки.