ТРИТЕ ПРЕДАЧКИ

Братя Грим

---

Имало едно време едно момиче, което било мързеливо и не искало да преде. Колкото и да го убеждавала майка му, не можела да го накара да върши това. Един ден майката изгубила най-после търпение и толкова се ядосала, че набила момичето, и то заплакало на висок глас. А пък точно в този момент оттам минала царицата и като чула плача, спряла каляската, влязла в къщата и попитала майката защо така бие дъщеря си, че виковете й се чуват чак отвън на улицата. Жената се срамувала да признае мързела на дъщеря си и казала:

— Не мога да я накарам да спре да преде. Тя все иска да преде, а аз съм бедна и не мога да й осигуря толкова лен.

Тогава царицата отговорила:

— Няма нищо по-приятно за мен от звука на чекръка и винаги се радвам, като чуя бръмченето му. Хайде да взема дъщеря ти в двореца, имам достатъчно лен и там тя ще може да преде колкото си иска.

Майката на драго сърце се съгласила и царицата взела момичето със себе си. Когато пристигнали в двореца, тя й показала три стаи, пълни до тавана с най-фин лен.

— Изпреди ми този лен — казала тя — и като го изпредеш всичкия, ще получиш за съпруг най-големия ми син, нищо че си бедна. За мен това е без значение, твоето неизтощимо трудолюбие е достатъчна зестра.

Девойката тайно в себе си се ужасила, защото нямало да смогне да изпреде всичкия лен никога, дори и да доживеела до триста години и да седяла на чекръка всеки ден от сутрин до вечер. Затова, като останала сама, заплакала и три дни седяла така, без да си помръдне пръста. На третия ден дошла царицата и като видяла, че още нищо не е изпредено, се изненадала. Девойката се оправдала, като казала, че не е могла да започне работа, защото й било много мъчно за майчиния й дом. Царицата приела извинението, но на тръгване рекла:

— От утре трябва да започнеш работа.

Когато девойката пак останала сама, се почудила какво да прави и притеснена отишла на прозореца. Там видяла, че насреща й идат три жени, едната от които имала широко плоско стъпало, другата — увиснала долна устна, която висяла до брадата й, а третата — грамаден палец. Те застанали пред прозореца, погледнали нагоре и попитали девойката какво я измъчва. Тя се оплакала от бедата си и те предложили да й помогнат, като казали:

— Ако ни поканиш на сватбата си, без да се срамуваш от нас, и ни представиш за твои лели, а също така ни настаниш на твоята маса, ние ще изпредем лена вместо теб и то за много кратко време.

— На драго сърце — отвърнала девойката, — ами влизайте и веднага се залавяйте за работа!

Тя въвела трите чудати жени и разчистила малко място в първата стая, където те седнали и започнали да предат. Едната изтегляла нишката и настъпвала чекръка, другата навлажнявала нишката с уста, а третата я пресуквала и удряла по подставката с палец и при всеки удар по една гранка изкусно изпредена прежда падала на земята. Девойката криела трите предачки от царицата и при всяко нейно идване й показвала купищата готова прежда, а царицата не можела да я нахвали. Щом опразнили първата стая, тя пристъпила към втората и накрая към третата и тя също бързо била опразнена. Тогава трите жени се сбогували с девойката и й казали:

— Не забравяй какво ни обеща — то ще ти донесе щастие.

Когато девойката показала на царицата празните стаи и огромния куп прежда, царицата заповядала да се приготвят за сватбата, а младоженецът се зарадвал, че ще има толкова способна и работлива жена, и я обсипал с похвали.

— Аз имам три лели — рекла девойката — и тъй като те бяха много добри към мен, не бих искала да ги забравя сега, когато съм щастлива. Позволете ми да ги поканя на сватбата и да седят с нас на трапезата.

Царицата и младоженецът казали:

— Нямаме нищо против.

Когато започнало празненството, трите жени влезли в чудновати премени и булката ги поздравила:

— Добре дошли, скъпи лели.

— Ах — казал младоженецът — как е възможно да имаш такива противни роднини?

След това се обърнал към онази с широкото плоско стъпало и я попитал:

— От какво ти е такова широко стъпалото?

— От настъпване — отвърнала тя — от настъпване на чекръка.

После младоженецът се обърнал към втората и я попитал:

— От какво ти е така провиснала устната?

— От близане — отвърнала тя — от близане на нишката.

После попитал третата:

— От какво ти е толкова голям палеца?

— От пресукване на преждата — отвърнала тя — от пресукване на преждата.

Като чул това, царският син се разтревожил и казал:

— Отсега нататък моята красива невяста няма да се докосва повече до чекрък.

И така тя се отървала от омразното й предене на лен.