ЛИСИЦАТА И ГЪСКИТЕ
Братя Грим
Веднъж лисицата дошла на една ливада, в която имало ято хубави охранени гъски. Тя се засмяла и рекла:
— Идвам тъкмо навреме, така както хубавичко сте се скупчили заедно, ще мога да ви изям една след друга.
Гъските в ужас закрякали, скочили и започнали да надават жални вопли и да молят пощада. Но лисицата не искала и да чуе, а казала:
— Не се надявайте на милост! Вие трябва да умрете.
Най-после една от тях се окопитила и казала:
— Ако ние, бедните гъски, трябва да си идем така млади и зелени, изпълни ни последното желание и ни позволи да си кажем още веднъж молитвата, за да не умрем в грехове, и след това ще се подредим в редица, така че да можеш всеки път да си избираш най-охранената.
— Добре — казала лисицата, — това е разумно и благочестиво искане. Молете се, ще почакам, докато свършите.
Тогава първата започнала една хубава дълга молитва, като повтаряла безкрайно: „Га! Га!“ и тъй като тя не спирала, втората не изчакала, докато дойде нейният ред, а също започнала: „Га! Га!“ Третата и четвъртата я последвали и скоро всички започнали да крякат заедно.
Когато свършат да се молят, историята ще продължи по-нататък, но в момента те все още се молят, без да спират.

