ДЯДО И ВНУК

Братя Грим

---

Имало някога един много стар човек, който вече почти не виждал, слабо чувал и коленете му треперели, а когато сядал на масата да се храни, едва можел да държи лъжицата и разливал супата върху покривката или я оставял да потече от устата му. Синът му и жената на сина му се гнусели от това, така че старият дядо накрая бил принуден да седи в ъгъла зад печката, където му давали храната в пръстена паница и дори сипвали по-малко. А той все поглеждал към масата с просълзени очи. Веднъж треперещите му ръце не могли да задържат паницата, тя паднала на пода и се счупила. Младата му снаха го сгълчала, но той само въздъхнал и нищо не казал. Тогава му купили дървена паница за няколко гроша, от която той трябвало да яде.

Един ден, както седели така, четиригодишното внуче започнало да реди някакви парченца дърво на пода.

— Какво правиш там? — попитал бащата.

— Правя коритце — отвърнало детето — за татко и майка, че да ядат в него, като порасна.

Мъжът и жената се спогледали и заплакали. После завели стария дядо на масата и оттогава винаги го оставяли да яде с тях и нищо не казвали, ако разлеел малко от яденето.